Когато българинът чуе думата средновековна крепост е, общо взето, резервиран.

 

Когато българинът чуе думата " средновековна цитадела " е, общо взето, запазен. И то по две аргументи. Първата е, че в множеството случаи са останали единствено някакви скромни следи от предишното й великолепие, обрасли с габър, шипки и коприва.  А във втория случай фенът на родната история се втрещява от грамадата бетон, пластмаса и тухли " четворки ".

Затова пък е в действителност необикновено прекарване да се потопиш във времето, когато пред теб се извисяват недокоснати от годините или псевдореставрации стени. Почти такива, каквито са изглеждали и преди едно хилядолетие.

Такава е крепостта Устра.



фотография БНР

Това фактически е най-запазената цитадела освен в Родопите, само че вероятно и в цяла България. При това без всякаква интервенция на човешка ръка. От нея са останали освен основите на казармените пространства, където чудесно са непокътнати даже дупките, в които са влизали държащите дървени структури, само че и величествено издигащите се на височина до 8 метра стени.

Самата цитадела като че ли се ражда от камъка - толкоз ловко средновековният фортификатор е използвал скалата на едноименния връх, висок 1015 м. Площта на крепостта е 1,2 дка, като крепостната стена е дълга 113 м.

Крепостта е имала 3 отбранителни кули - една полукръгла и две правоъгълни, които са били триетажни. Първите етажи са били подземни и са служили за водохранилища. Били са измазани с хоросанова мазилка, получена от смесването на хоросан със счукани тухли и едри парчета от керамика. Кулите са имали вътрешни стълбища, като част от тях са непокътнати и до през днешния ден. Входът е бил от източната част. Има непокътнати няколко стъпала, изсечени в скалата. Вратата се отваряла отвесно. В крепостта са открити 8 пространства, издигнати в южната и югоизточната част. Най-голямото е с размери 11 на 6 м, а най-малкото - 0,5 на 1,70 м. Помещенията също са били на 3 етажа. Приземният е бездънен 5,8 м и е служил или за склад, или за водохранилище. Обитавани са горните 2 етажа.

Най-ранните археологически данни за Устра са от началото на Х век. Предполага се, че след успеха над византийците при Булгарофигон през 913 година цар Симеон Велики завзема крепостта, само че след това я отстъпва на Византия, откакто е разгласен за " василеопатор " - т.е. върховен аставник на малолетния византийския император Константин VII Порифирогенет, който се дами за една от дъщерите му.

Последвалото анулиране на контракта от Зоя - майката на императора, скоро води до съкрушителния погром за византийците в борбата при Ахелой в 917 година Въпреки всичко след гибелта на Симеон през 927 година крепостта трайно остава във византийски ръце, въпреки че има косвени сведения, че още веднъж е включена в състава на Втора българска страна при цар Иван Асен II след успеха при Клокотница през 1230 година

Писмени сведения за крепостта дава и византийският историк от от XIII в. Георги Акрополит от XIII в. в своите " Анали ".Окончателната й орис не ясна, само че най-вероятно да е завладяна от османлиите още в средата на ХIV век. А че е завладяна с взлом, си проличава от големия пробив в стената.През 1973 година са осъществени единствените археологически разкопки на обекта.

Открити са над 1000 железни предмети - стоманени стрели, елементи от шлем, бронзови и сребърни кръстчета, както и 14 глинени съда, медни корубести монети.

До Устра се стига от село Устрен. Непосредствено преди да се влезе в селото, идвайки от Джебел, преди табелата има кафява табелка за пътя до крепостта и до хижа " Устра ". Който притежател към този момент се е погрижил сегашният път да бъде засипан с трошляк и да бъде пристъпен и за най-обикновени " градски " коли. От хижата се продължава по в действителност стръмна пътека, само че даже и по-неопитните туристи могат да стигнат до подножието на крепостта за половин час. При това без риск да се заблудят макар гъстата гора - пътеката е освен добре утъпкана, само че и двойно маркирана - със синя багра по дърветата и с неизбежните каменни пирамидки, подредени от вездесъщите иманяри. 

И не само историята, то невероятната гледка, разкриваща се от крепостта, са задоволително мощен магнит за всеки екскурзиант.